Тръгваш ли си?!

Напразно зададен въпрос, 

чийто отговор остава неизвестен.

Сред сивата мъгла изходът е далече.

Бягаш по тунела безкраен.

Без да знаеш къде, защо, с кого?

Пробваш за някой да се хванеш

с надежда, че в помощ ще ти се втече.

Накрая... известно е. 

Оставаш сам, 

без него,

без нея, 

че кога не си бил сам, човеко?!

Когато плачеш, когато те боли,

единственната опора не е ли билo

търпението ти! 

Всичко е толкова сиво, 

нийде някаква надежда не засияй!

И слагам точка в края, 

но нещо в мене още не трай!