Трънчето
Искаш ли отново да е лято?
И ние с тебе да сме му децата.
И ти да си лудéтина, която
ще ми извади трънче от петата.
Че, леле мале, после като литна!
Там някъде зад Старата бабуна,
пак ще настигна дългата ти плитка
и задъхано ще я целуна.
Че като лумнат и земя и небо!
А после ще се връщаме полека.
Ами защото трънчето проклето,
забило се е този път в сърцето.
И ние с тебе да сме му децата.
И ти да си лудéтина, която
ще ми извади трънче от петата.
Че, леле мале, после като литна!
Там някъде зад Старата бабуна,
пак ще настигна дългата ти плитка
и задъхано ще я целуна.
Че като лумнат и земя и небо!
А после ще се връщаме полека.
Ами защото трънчето проклето,
забило се е този път в сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
Много топъл стих. 
