Тръпките на тишината
Когато да си тръгна нямам сили,
когато ти насила си останал,
прегръдките са заем. Ще платим ли
и лихвите? И любовта си - цялата?
Щурците късат въздуха на ноти
мелодията лепне по сърцата.
Не се преглъща бъдеще самотно!
Недей да плачеш, мили мой, когато
се пръснат ирисите ми и рухне
солта от незарасналите рани.
Да знам, че тишината ще настръхне,
да знам, че тишината ще остане.
Недей да доближаваш мойто "Сбогом",
защото нямам сили да си тръгна.
Не се преглъща бъдеще самотно.
Но миналото няма да се върне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
