Тръпките на тишината
Когато да си тръгна нямам сили,
когато ти насила си останал,
прегръдките са заем. Ще платим ли
и лихвите? И любовта си - цялата?
Щурците късат въздуха на ноти
мелодията лепне по сърцата.
Не се преглъща бъдеще самотно!
Недей да плачеш, мили мой, когато
се пръснат ирисите ми и рухне
солта от незарасналите рани.
Да знам, че тишината ще настръхне,
да знам, че тишината ще остане.
Недей да доближаваш мойто "Сбогом",
защото нямам сили да си тръгна.
Не се преглъща бъдеще самотно.
Но миналото няма да се върне.
© Деница Гарелова All rights reserved.
