Тук и сега...
Тук и сега...
Когато ти се случи
нещо толкова голямо-
любовта да кацне
на рамото ти като птичка…
И сърцето ти цялото
изпълни се с нея…
и лудо затупти
като песен отекващо,
във всеки нейн атом…
Ще се запиташ може би…
Какво ли направих аз,
в предишен живот?
Живот ли нечий върнах,
че днес живот ми даваш ти?
Нечия болка ли съм
облекчила, че днес ти си моя лек?
На войник ли рана
съм излекувала, че в теб откривам мир?
Какво ли съм направила
на друго място, в друг свят?
За да се озова тук и сега,
закриляна в обятията ти…
Водата ли съм била,
която си изпил, изгубен в някоя пустиня?
За да бъдеш ти тук и сега,
въздуха който дишам и издишвам?
Не знам съдба ли е?
Избор ли е?
Аз ли те открих? Или ти мен?
Не знам, какво е било преди?
Че не мога да повярвам днес,
че може да се изпита такова щастие!
Че само в теб вярвам аз..
Бог направил го е…Сигурно.
Отговори не са ми нужни с теб…
Когато ме хванеш за ръце
и погледа ти един е с моя,
и сърцата ни в едно трептят,
само мога да благодаря…,
само мога да обичам...
Бел. на автора: Скъпи приятели, Честита Нова година! Пожелавам ви тази година да е изпълнена със здраве, с любов и с неща за които да благодарим! ❤️
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
