5.11.2006 г., 22:00

Тук и Сега

894 0 1

Времето край теб минава 

бързо и като стрела

и за дълго нищо не оставя

освен свойта трайна следа.

А може би за теб

то е просто спряло

и всичко е като в мъгла,

всичко сякаш избледняло

е потънало в тъга.

Иска ти се да избягаш,

да се махнеш от това.

Сега ръцете си протягаш...

просто силно се надяваш

да достигнеш ти далече,

до желаното от тебе място-онова,

в което мечтите вече

са не само красиви слова.

Но уви-нищо няма там.

И на тебе ти се струва,

че дори и в тълпата

пак си сам.

И наистина-нищо няма там-

защото „там” не съществува.

Само „тук” сега царува!

И не бъди ти негов роб,

който чака ред за гроб.

Дъх дълбоко поеми

и главата си вдигни.

Надеждата с едната си ръка,

а Вярата със другата хвани,

Любовта ти силно прегърни

и Усмивката за вечно целуни.

И ето ти от роб нещастен

превърна се във цар прекрасен!

Цар на твойто „тук” и „сега”.

И знай,че ценен дар ще притежаваш-

Вяра,Надежда и Любов

на всекиму с Усмивката си ще даряваш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Адамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...