5 нояб. 2006 г., 22:00

Тук и Сега

898 0 1

Времето край теб минава 

бързо и като стрела

и за дълго нищо не оставя

освен свойта трайна следа.

А може би за теб

то е просто спряло

и всичко е като в мъгла,

всичко сякаш избледняло

е потънало в тъга.

Иска ти се да избягаш,

да се махнеш от това.

Сега ръцете си протягаш...

просто силно се надяваш

да достигнеш ти далече,

до желаното от тебе място-онова,

в което мечтите вече

са не само красиви слова.

Но уви-нищо няма там.

И на тебе ти се струва,

че дори и в тълпата

пак си сам.

И наистина-нищо няма там-

защото „там” не съществува.

Само „тук” сега царува!

И не бъди ти негов роб,

който чака ред за гроб.

Дъх дълбоко поеми

и главата си вдигни.

Надеждата с едната си ръка,

а Вярата със другата хвани,

Любовта ти силно прегърни

и Усмивката за вечно целуни.

И ето ти от роб нещастен

превърна се във цар прекрасен!

Цар на твойто „тук” и „сега”.

И знай,че ценен дар ще притежаваш-

Вяра,Надежда и Любов

на всекиму с Усмивката си ще даряваш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Адамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...