Времето край теб минава 

бързо и като стрела

и за дълго нищо не оставя

освен свойта трайна следа.

А може би за теб

то е просто спряло

и всичко е като в мъгла,

всичко сякаш избледняло

е потънало в тъга.

Иска ти се да избягаш,

да се махнеш от това.

Сега ръцете си протягаш...

просто силно се надяваш

да достигнеш ти далече,

до желаното от тебе място-онова,

в което мечтите вече

са не само красиви слова.

Но уви-нищо няма там.

И на тебе ти се струва,

че дори и в тълпата

пак си сам.

И наистина-нищо няма там-

защото „там” не съществува.

Само „тук” сега царува!

И не бъди ти негов роб,

който чака ред за гроб.

Дъх дълбоко поеми

и главата си вдигни.

Надеждата с едната си ръка,

а Вярата със другата хвани,

Любовта ти силно прегърни

и Усмивката за вечно целуни.

И ето ти от роб нещастен

превърна се във цар прекрасен!

Цар на твойто „тук” и „сега”.

И знай,че ценен дар ще притежаваш-

Вяра,Надежда и Любов

на всекиму с Усмивката си ще даряваш!