2.11.2007 г., 15:28 ч.

Тук любовта никога не е съществувала 

  Поезия » Бели стихове
740 0 3
Който иска да обича - обещава
да си носи своя кръст - решава
да покаже на себе си пръст и става
човек без его и съвест, просто заблуда,
сърдечен удар, принуда, обич до полуда.
Ако тя сега не те чува, не е глуха,
просто любовта никога не е съществувала тука.
И сега се отърсва след дъжда на съдбата,
който реши да я заслепи в мъглата
на безбройните молитви за "мъж"
и сега любовта си показа рогата.

Тя е толкова загубена в любовта си към мене,
но аз ще я задържа, ако сметна, че заслужава време.
Ще и дам простор и дори свободата да реши,
дали в тази игра иска с мен да продължи.
Отново попадам в ситуация да се оправдавам,
но не съм аз този, който връзката ще спасява.
Ще и дам причина и дори надеждата да реши,
че искам още дълго в плен да ме задържи.

А който иска да избяга - се маха,
а любовта не е вечна - не чака
да дойде новия шанс.
(за по-ползотворен романс)
И когато усети искрите в очите,
тя бързо се влюбва в аванс.
Този, който сваля звездите,
после се крие, когато тя иска реванш.
Не смее да погледне себе си зряла,
и като дете наивно пред вратата ми чука.
Тя бе храна за душата, ето я цяла,
а любовта никога не е съществувала тука.

Тя е толкова загубена в любовта си към мене,
но аз ще я задържа, ако сметна, че заслужава време.
Ще и дам простор и дори свободата да реши,
дали в тази игра иска с мен да продължи.
Отново попадам в ситуация да се оправдавам,
но не съм аз този, който връзката ще спасява.
Ще и дам причина и дори надеждата да реши,
че искам още дълго в плен да ме задържи.

И искаш да опиташ - не смееш,
а когато ти предложат се смееш
и оставаш за егото си сякаш вечно неука.
Да, ако се налага, ще си мила
и старите сълзи дори добре си скрила,
но любовта никога не е съществувала тука.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??