2.11.2007 г., 15:28

Тук любовта никога не е съществувала

966 0 3
Който иска да обича - обещава
да си носи своя кръст - решава
да покаже на себе си пръст и става
човек без его и съвест, просто заблуда,
сърдечен удар, принуда, обич до полуда.
Ако тя сега не те чува, не е глуха,
просто любовта никога не е съществувала тука.
И сега се отърсва след дъжда на съдбата,
който реши да я заслепи в мъглата
на безбройните молитви за "мъж"
и сега любовта си показа рогата.

Тя е толкова загубена в любовта си към мене,
но аз ще я задържа, ако сметна, че заслужава време.
Ще и дам простор и дори свободата да реши,
дали в тази игра иска с мен да продължи.
Отново попадам в ситуация да се оправдавам,
но не съм аз този, който връзката ще спасява.
Ще и дам причина и дори надеждата да реши,
че искам още дълго в плен да ме задържи.

А който иска да избяга - се маха,
а любовта не е вечна - не чака
да дойде новия шанс.
(за по-ползотворен романс)
И когато усети искрите в очите,
тя бързо се влюбва в аванс.
Този, който сваля звездите,
после се крие, когато тя иска реванш.
Не смее да погледне себе си зряла,
и като дете наивно пред вратата ми чука.
Тя бе храна за душата, ето я цяла,
а любовта никога не е съществувала тука.

Тя е толкова загубена в любовта си към мене,
но аз ще я задържа, ако сметна, че заслужава време.
Ще и дам простор и дори свободата да реши,
дали в тази игра иска с мен да продължи.
Отново попадам в ситуация да се оправдавам,
но не съм аз този, който връзката ще спасява.
Ще и дам причина и дори надеждата да реши,
че искам още дълго в плен да ме задържи.

И искаш да опиташ - не смееш,
а когато ти предложат се смееш
и оставаш за егото си сякаш вечно неука.
Да, ако се налага, ще си мила
и старите сълзи дори добре си скрила,
но любовта никога не е съществувала тука.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...