4.10.2021 г., 21:00 ч.  

Тук съм, мамо... 

  Поезия » Философска
330 3 10

Нежна струна в нощта зазвъня.
Кой така виртуозно засвири?
Може би... от далечна звезда
ангел бял долетял е ефирен,
да изпее ми сам песента - 
за любов, за тъга, за раздяла
и да сложи перце синева
във душата за теб зажадняла.
Щом докосна я, капна сълза,
сбрала цялата болка неземна
и навред закънтя тишина...
Боже, колко е стегнат ярема!
Как оловно сърцето тежи,
примка черна в небето се вие,
сякаш дяволът сам е решил,
светлината в света да убие.
Но разсече небето искра.
Заваля звезден дъжд. Просветли се.
И дочух глас до болка познат.
"Тук съм, мамо. До теб.

Събуди се!"

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??