Тук съм, мамо...
Нежна струна в нощта зазвъня.
Кой така виртуозно засвири?
Може би... от далечна звезда
ангел бял долетял е ефирен,
да изпее ми сам песента -
за любов, за тъга, за раздяла
и да сложи перце синева
във душата за теб зажадняла.
Щом докосна я, капна сълза,
сбрала цялата болка неземна
и навред закънтя тишина...
Боже, колко е стегнат ярема!
Как оловно сърцето тежи,
примка черна в небето се вие,
сякаш дяволът сам е решил,
светлината в света да убие.
Но разсече небето искра.
Заваля звезден дъжд. Просветли се.
И дочух глас до болка познат.
"Тук съм, мамо. До теб.
Събуди се!"
© Таня Мезева All rights reserved.
