Звездна нощ, мечтите тайно дремят...
Поетът неграмотен стих твори.
Очите, тайно е затворил, мечтите си
крой, объркан от надежди излъган от мечти, неволно пресъздал любов за старини. А светът не му поднася радост,
не го въздига над нещата... просто го оставя
самотен в тишината.
Сърцето е часовник и тиктака...
Времето неспирно си тече.
Поетът, макар и неизвестен, стих твори
под звездното небе.