Твоето време
Като сърфистка по вълни се нося
поела да открия на себе си подобен...
Със слънчеви пръсти, с дух на изчезнал,
сверявам с теб, време, моя часовник.
Ще ти предавам от моята смелост,
с писалка по белия лист полетяла...
И с дяволски пръсти, държащи на прицел,
лица помръкнали и посбръчкани.
Не се плаши и време с дуло да се втренчи,
със свят неистински в очите ти,
с крака нагоре, като легнал бръмбар.
Все някой ще смекчи съдбата ти,
ще тръгнеш по най-меката пътека
и няма да усещаш ни болка, ни мъка.
Обезлюдена тишина в ушите ти,
ще шефства с блясък на очи невидими.
И ще настъпиш в твоето си време,
като "котарак с чизми" поизносени
и извита като сърп, лунна усмивка.
Ще тръгнеш по своя лъч, по лунно търсен,
избуял с глас необикновено тъжен...
поела да открия на себе си подобен...
Със слънчеви пръсти, с дух на изчезнал,
сверявам с теб, време, моя часовник.
Ще ти предавам от моята смелост,
с писалка по белия лист полетяла...
И с дяволски пръсти, държащи на прицел,
лица помръкнали и посбръчкани.
Не се плаши и време с дуло да се втренчи,
със свят неистински в очите ти,
с крака нагоре, като легнал бръмбар.
Все някой ще смекчи съдбата ти,
ще тръгнеш по най-меката пътека
и няма да усещаш ни болка, ни мъка.
Обезлюдена тишина в ушите ти,
ще шефства с блясък на очи невидими.
И ще настъпиш в твоето си време,
като "котарак с чизми" поизносени
и извита като сърп, лунна усмивка.
Ще тръгнеш по своя лъч, по лунно търсен,
избуял с глас необикновено тъжен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
