13.04.2008 г., 11:23 ч.

Твоето време 

  Поезия » Философска
5.0 / 7
661 0 13
Като сърфистка по вълни се нося
поела да открия на себе си подобен...
Със слънчеви пръсти, с дух на изчезнал,
сверявам с теб, време, моя часовник.
Ще ти предавам от моята смелост,
с писалка по белия лист полетяла...
И с дяволски пръсти, държащи на прицел,
лица помръкнали и посбръчкани.
Не се плаши и време с дуло да се втренчи,
със свят неистински в очите ти,
с крака нагоре, като легнал бръмбар.
Все някой ще смекчи съдбата ти, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Предложения
  • Какво е казал змеят людоед? ,,Послушат ли ме, всичко е наред. Вода ще пускам, само по лъжица, но иск...
  • В селската ни кръчма кмета тайно свика селсъвета – три дни ядоха и пиха, а накрая тъй решиха: Ще при...
  • Закъсня като цвят, избуял сред изсъхнала шума. Не отвори навреме очи, не видя, не разбра, че с любов...

Още произведения »