16.12.2007 г., 13:46 ч.

Твоите лъжи 

  Поезия » Любовна
1044 1 9

Тежи ми нещо,

очите ми парят,

сърцето ми стене,

душата ми вие,

любовта ти беше голяма,

ала беше измама,

ръцете ти бяха чисти,

а сега се питаш - ''Защо така се получи?''

Да върнеш е късно,

да простиш е трудно,

ала да забравиш е някак нелепо.

Сълзите в очите ми капят в ръцете ти,

посягаш да галиш косите ми,

но аз се дърпам.

Трудно ми е да ти простя

и те моля - "Върви си!''

искам да те обичам, но замълчи си,

каквото и да кажеш,

всичко свърши,

каквото и да направиш,

любовта се прекърши.

Обичах те и ще помня твоите очи,

но винаги в сърцето ми ще останат

твоите лъжи...

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??