Твоите лъжи
Тежи ми нещо,
очите ми парят,
сърцето ми стене,
душата ми вие,
любовта ти беше голяма,
ала беше измама,
ръцете ти бяха чисти,
а сега се питаш - ''Защо така се получи?''
Да върнеш е късно,
да простиш е трудно,
ала да забравиш е някак нелепо.
Сълзите в очите ми капят в ръцете ти,
посягаш да галиш косите ми,
но аз се дърпам.
Трудно ми е да ти простя
и те моля - "Върви си!''
искам да те обичам, но замълчи си,
каквото и да кажеш,
всичко свърши,
каквото и да направиш,
любовта се прекърши.
Обичах те и ще помня твоите очи,
но винаги в сърцето ми ще останат
твоите лъжи...
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.
