Твоите пръсти
Не искам пръстен от теб, искам пръстите!
Щателно нека поровят в косите.
Така ми харесва - да легна във скута ти,
а ти ми разказвай, без глас, истории пропити
със страст и магичното мъжко ухание.
Ще затворя очи и какво ще последва не зная,
чувствам само, пълзи от гърдите ми тръпно стенание.
А дали, а дали твойте пръсти врата са към рая?
Този плах полутон, от устните който излиза,
те приканва, нали, с длани надолу да слизаш.
Ще отнемеш ли с пръстите туй вулканично дихание -
разнеси го по гушата; бавно с ръце говори ми
и оставяй по кожата свойте следи нелечими.
Виж във отговор как, мойто тяло се цяло извива -
най-понятният знак "Не спирай, Любими, не спирай!"
и със опитни пръсти екстаз по плътта ми бродирай.
Желание вече от кладенче малко извира.
Тези пръсти! Така са вълшебни, Любими,
че карат горкото сърце да забрави да бие.
Усещаш, че вече без думи крещя "Пожали ме"!
Вземи ме, Момче, ако ли не... доубий ме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
