Твой е синия ми кораб...
Твой е синия ми кораб...
Каня те да полетим с моя син кораб,
и да се отворим за света, в който и ти и аз вярваме...
Дълго ще пътуваме по този сив облак...,
но сред облаците най - силно е слънцето...
И ще видим, планети, нови светове, в краката ни,
времето ще спрем, душата ни ще се движи...
Ще спрем да съществуваме, за да заживеем отново,
вратите една след друга ще отваряме, съдбата да търсим...
Със всеки страх, заедно ще се борим,
за да е в мир със себе си сърцето, дори в бурята...
Небето ще ни води, звездите и лъчите са в него...
и само сърцето ни ще кажа накъде да вървим...
Аз и ти да потънем в морето на приятелството,
на летенето, на завладяването, на всички тези
нашите чувства и мечти, когато пристигат...
Ела, каня те да помечтаем за нашата свобода,
да помечтаем и да останем завинаги там...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
