Твойта душа
Не блъскай в заключени порти -
толкова силно кънти,
че замлъкват птичи кохорти
и я тишината боли ...
Не разплисквай тихо море,
че надигат се пенливи вълни,
чезнат далечни брегове
и зейват под теб дълбини ...
Своята любов не признавай
на затворени за тебе очи -
една душа имаш, тя ти остава,
приюти я в стиха си горчив ...
Ще дойде време да литне,
от самота уморена, без глас
и нейде там сред звездите
да се слее с бленуван екстаз ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
