Творческа вечер
Гъсто черно мастило,
снежнобяло перо
и ръка – като жило
върху старо бюро.
Нещо мъчи поета,
листът още е бял.
Ни звездица просветва,
нито дъжд е валял.
Нито сянка от мъка,
ни искрица любов.
Как слова да се пръкнат
в поетичен обков?
Но поетът упорства
и със жест обигран
празнотата пришпорва,
от инат обладан.
В тази творческа вечер
листът става платно
и мастилена мечка
хърка в купа сено.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
