Гъсто черно мастило,
снежнобяло перо
и ръка – като жило
върху старо бюро.
Нещо мъчи поета,
листът още е бял.
Ни звездица просветва,
нито дъжд е валял.
Нито сянка от мъка,
ни искрица любов.
Как слова да се пръкнат
в поетичен обков?
Но поетът упорства
и със жест обигран
празнотата пришпорва,
от инат обладан.
В тази творческа вечер
листът става платно
и мастилена мечка
хърка в купа сено.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
