Гъсто черно мастило,
снежнобяло перо
и ръка – като жило
върху старо бюро.
Нещо мъчи поета,
листът още е бял.
Ни звездица просветва,
нито дъжд е валял.
Нито сянка от мъка,
ни искрица любов.
Как слова да се пръкнат
в поетичен обков?
Но поетът упорства
и със жест обигран
празнотата пришпорва,
от инат обладан.
В тази творческа вечер
листът става платно
и мастилена мечка
хърка в купа сено.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
