1.08.2005 г., 7:50

Творецът

1.4K 0 2
И ето, пише той-
някъде, върху кутия от цигари.
Защо ли няма, просто няма кой
да усети болката му стара.

Той мрази изрази-клишета,
а клише са думите "Обичам те"
и музата във него се разшета,
за да опише всичко, дето не наричаме.

Седи си там, на кухненската маса.
За себе си той няма мнение.
И колко, колко много часа
чака свойто вдъхновение.

Той не иска някой да разбира,
не иска даже някой да чете.
И теква мисълта му, после спира.
Първо иска да извика, после не.

Със химикала и кутия от цигари,
той първо пише, после ще чете.
И когато свърши и последната цигара,
кутията във кошчето пред блока ще замре...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...