Творецът
някъде, върху кутия от цигари.
Защо ли няма, просто няма кой
да усети болката му стара.
Той мрази изрази-клишета,
а клише са думите "Обичам те"
и музата във него се разшета,
за да опише всичко, дето не наричаме.
Седи си там, на кухненската маса.
За себе си той няма мнение.
И колко, колко много часа
чака свойто вдъхновение.
Той не иска някой да разбира,
не иска даже някой да чете.
И теква мисълта му, после спира.
Първо иска да извика, после не.
Със химикала и кутия от цигари,
той първо пише, после ще чете.
И когато свърши и последната цигара,
кутията във кошчето пред блока ще замре...
© Мая All rights reserved.
