1 авг. 2005 г., 07:50

Творецът

1.4K 0 2
И ето, пише той-
някъде, върху кутия от цигари.
Защо ли няма, просто няма кой
да усети болката му стара.

Той мрази изрази-клишета,
а клише са думите "Обичам те"
и музата във него се разшета,
за да опише всичко, дето не наричаме.

Седи си там, на кухненската маса.
За себе си той няма мнение.
И колко, колко много часа
чака свойто вдъхновение.

Той не иска някой да разбира,
не иска даже някой да чете.
И теква мисълта му, после спира.
Първо иска да извика, после не.

Със химикала и кутия от цигари,
той първо пише, после ще чете.
И когато свърши и последната цигара,
кутията във кошчето пред блока ще замре...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...