Твоя Лора
Няма да те озаря.
Не съм принцеса на синевата.
С воали, мрак и тишина
ще ти се впия в сетивата.
Няма да съм с образ на ангел,
ще съм среднощно привидение,
което от съня ти ще открадне.
Няма да съм обич, а влечение.
Няма да съм като Мина,
не нося белота и святост,
нося носталгия от миналото
и сласт. На грехове богата съм.
Няма да те нося из дъгите,
аз не вирея през деня.
С Луната, из затъмнения, се скитам.
Там и теб ще завлеча,
да забравиш синьото на простора,
да се превърнеш в сянка, като мене,
да бъда твоя разрушителна Лора,
но без мен дъх да не можеш да поемеш.
04.01.2014г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
