Твоя Лора
Няма да те озаря.
Не съм принцеса на синевата.
С воали, мрак и тишина
ще ти се впия в сетивата.
Няма да съм с образ на ангел,
ще съм среднощно привидение,
което от съня ти ще открадне.
Няма да съм обич, а влечение.
Няма да съм като Мина,
не нося белота и святост,
нося носталгия от миналото
и сласт. На грехове богата съм.
Няма да те нося из дъгите,
аз не вирея през деня.
С Луната, из затъмнения, се скитам.
Там и теб ще завлеча,
да забравиш синьото на простора,
да се превърнеш в сянка, като мене,
да бъда твоя разрушителна Лора,
но без мен дъх да не можеш да поемеш.
04.01.2014г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
