Самотно, тъжно е сърцето,
правещо се на безчувствено...
Заслужаваш този студ на чувства,
сам го предпочете пред любовтта ми.
Сам изтръгна ми душата,
и я захвърли в нощта,
като мръсно, нежелано коте.
А сега ти на обиден се правиш...
Обясни ми абсурда, който сътвори
с престореното си обичане,
с отблъскващото си безразличие...
Искам просто да намеря смисъла!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация