Хей, мила, нищо неподозираща жена,
към своя мъж погледни.
Изневерява ти той зад гърба -
към мен обръща очи.
Хей, мила - твоят мъж
иска да бъде с мен.
Чувствата си ми призна веднъж,
търси ме всеки ден.
За него аз съм дете,
но той не го разбира.
Дръж го, мила, с две ръце,
не го оставяй на мира.
В действие пусни твоя чар,
коя си ти му покажи.
Вместо мен - удари му шамар,
да не заглежда други жени.
Не заслужаваш да носиш рога,
все пак си майка на неговите деца.
От живота си не може той да те изтрие,
колкото и в джоба халката си да крие.
И питам се аз неведнъж -
какво е видял в мене твоят мъж.
Дали е спрял да те обича
и затова в мечтите си мен съблича.
Нищо той не ми обяснява
и не спира да ме притеснява.
Теб да лъже продължава,
повярвай - това ме натъжава.
Не искам да бъда номер две
в живота на твоя мъж.
Аз съм още дете,
казах му го неведнъж.
Не стой, мила, встрани -
бързо нещо направи.
Никога не го оставяй сам,
че скандал ще стане голям.
Целувка страстна му дари
и нека не бъде само една.
Омагьосай го с очи -
нека не забравя, че си му жена.
© Катя Бобойчева Всички права запазени
Но той е свързан със стиха и затова мога да го споделя и с другите.
Елементарно или не, аз поддържам първия си коментар.
В какво виждам уникалност?
Когато се говори за изневяра, обикновено се обвинява неверният в любовта и се съчувства на измамения.
Тук авторката прокарва идеята, че вина има И този, на когото са изневерили (в случая - жената). Одобрявам също, че е избягнато дидактичното наставление от страна на автора, а съветите се дават от лирическата (Разбира се, че го е отблъснала. Но нима ще го спре да отиде при друга? Нека жена му знае и се погрижи за любовта си).
Това имах предвид.
А за недостатъците във формата - "подкрепям препоръките"( и това е казано).
В споровете няма нищо лошо, стига да се спазва добрият тон и да се проявява известна компетентност...
Поздрави!