15.04.2011 г., 13:14

Твоят поглед

1K 0 0

Твоят поглед


  Не можех да го видя, но го усещах -
по мен, 
върху мен,
в мен,
дълбоко в сърцето ми да наднича...
Така нежен и чувствен,
толкова силен и плътен,
прикрит и неприкрит,
болезнен и неутешим...
И толкова нараним...
Понякога в секундите засечени
се сливаше с моя...
И бе изтръпващо, силно,
ала разсечено от на Съдбата развоя.
И остана в мен запечатан дълбоко,
горещ и изстиващ, по мен излят,
твоят поглед с нежен карат.


24.05.2003 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© З. Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...