Apr 15, 2011, 1:14 PM

Твоят поглед

  Poetry » Love
1K 0 0

Твоят поглед


  Не можех да го видя, но го усещах -
по мен, 
върху мен,
в мен,
дълбоко в сърцето ми да наднича...
Така нежен и чувствен,
толкова силен и плътен,
прикрит и неприкрит,
болезнен и неутешим...
И толкова нараним...
Понякога в секундите засечени
се сливаше с моя...
И бе изтръпващо, силно,
ала разсечено от на Съдбата развоя.
И остана в мен запечатан дълбоко,
горещ и изстиващ, по мен излят,
твоят поглед с нежен карат.


24.05.2003 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© З. Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...