16.12.2005 г., 22:28

Твоята душа

1K 0 0

                                    В небето се рее твойта душа,

лети като птица ранена,

от сърцето ми взе частица една,

остави ме сама и сломена.

            

Ангел малък със бели крила,

            дойде от небето със твойта молба,

            ти ми го прати с любов и тъга,

            молиш да нося спомена до смъртта.

           

 Гледам небето синьо с надежда,

да пратиш малък знак за мен,

в сърцето бушува копнежа,

и знам, че това е знакът от теб.

               

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиска Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...