Dec 16, 2005, 10:28 PM

Твоята душа

  Poetry
1K 0 0

                                    В небето се рее твойта душа,

лети като птица ранена,

от сърцето ми взе частица една,

остави ме сама и сломена.

            

Ангел малък със бели крила,

            дойде от небето със твойта молба,

            ти ми го прати с любов и тъга,

            молиш да нося спомена до смъртта.

           

 Гледам небето синьо с надежда,

да пратиш малък знак за мен,

в сърцето бушува копнежа,

и знам, че това е знакът от теб.

               

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиска Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...