10.07.2019 г., 10:45

Твоята душевност ме зове

1.3K 0 0

Не е възможно, просто да се спра.

Привличането как да отклоня?

Най- малко бих могъл да го сравня

със неизбежна утринна зора.

 

Във светлината топла и добра

е непростимо да се усъмня.

Влюбването в тебе е деня,

който любовта за път избра.

 

В нощите подсказваше сънят,

че ще дойдеш преблажена ти

сбъдваща надежди и мечти.

 

Вълшебствата ти ще ме отведат,

чувствам, в нови живи светове.

Твоята душевност ме зове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...