Твоята единствена съдба
Чаках те –
откакто се родих.
Предопределена бях –
единствено за тебе.
А ти? Мечтал ли си –
да ме съзреш?
Да бъдеш точно с мене?
Жадувах те –
(без дори да знам)
още от мънИчка.
Сънувах,
принцове с белите коне.
Чаках своята въздишка.
Изгубвах се –
по пътя си към теб.
Попречват ми:
коварни клевети...
Но без колебание
се справям с тях.
Пречистих ги
със чистите сълзи.
Чаках те –
откакто се родих.
До теб съм.
С любовта.
Не се страхувай, приеми я ти,
твоята единствена съдба.
откакто се родих.
Предопределена бях –
единствено за тебе.
А ти? Мечтал ли си –
да ме съзреш?
Да бъдеш точно с мене?
Жадувах те –
(без дори да знам)
още от мънИчка.
Сънувах,
принцове с белите коне.
Чаках своята въздишка.
Изгубвах се –
по пътя си към теб.
Попречват ми:
коварни клевети...
Но без колебание
се справям с тях.
Пречистих ги
със чистите сълзи.
Чаках те –
откакто се родих.
До теб съм.
С любовта.
Не се страхувай, приеми я ти,
твоята единствена съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
