Твоята сълза
Твоята сълза ме върна във нощта,
в която в нежен танц
почувствах твойта длан.
Когато летни дни споходят ни сами,
ще бъдем мрачни, зли
и огънят ще ни гори.
Когато лягам сам, на дявола ще се отдам,
ще бъда някой друг,
на свойто тяло чужд.
Когато вътре в мен пулсира ангел развратен,
не ми прощавай ти,
а спомените бързо заличи.
Когато този свят разтвори алчна паст,
поглъща моите мечти,
дали ще бъдем аз и ти?
Когато без сълза заспивам вечерта,
ще се събудя празен, пуст,
усмихвайки се наизуст.
Твоята сълза ме върна във нощта,
споменът удави ме в тъга,
задушна е с усмивка утринта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златко Тошков Всички права запазени
!
