Твоята звезда
и аз ще ти я подаря,
дори и през деня за теб ще свети,
докосната от мен и любовта.
И дъжд дори над теб да се изсипе,
не ще угаснат нейните очи,
познали що е нежност, ненаситни,
за твоя образ, тъй неустоим.
И винаги, когато я погледнеш,
ще виждаш мене, моето сърце,
че тука го оставям, преродено,
в една звезда сред знойното небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
