20.06.2008 г., 8:43

ТВТ

1K 0 2
 

Твоето сърце е огледало,

Огледало, в което се оглеждам и

На което виждам чувствата, които

Изпитваш към друга.

Виждам в твоите очи безразличието ти към мен.

Едвали ще бъдем отново заедно?!

Денят минава, идва нощта, а теб те няма.

Една звезда свети ярко на небето -

Любовта ми, към тебе, отразява,

Ясна като бисер неземен, в дъното

На езерото на безкрая.

Обичах те, но ти ме използваше и аз ти обърнах гръб,

Великата ти гордост е накърнена, а ти не би го преглътнал.

Търсиш ме и искаш да се върна при теб;

Ревнуваш ме от другите - играеш ролята си на жестоко наранен.

Ала аз не бих ти позволила да ме изиграеш!

Йо-хо хо! - подиграваш ми се?! Същевременно,

Като мислиш, че ще ти простя за изневярата.

Остави се да те победя във собствената ти игра!

Виждаш, че (ме) губиш и не можеш да си го простиш, защото винаги си побеждавал.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Герджикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...