20.06.2008 г., 8:43 ч.

ТВТ 

  Поезия » Любовна
736 0 2
 

Твоето сърце е огледало,

Огледало, в което се оглеждам и

На което виждам чувствата, които

Изпитваш към друга.

Виждам в твоите очи безразличието ти към мен.

Едвали ще бъдем отново заедно?!

Денят минава, идва нощта, а теб те няма.

Една звезда свети ярко на небето -

Любовта ми, към тебе, отразява,

Ясна като бисер неземен, в дъното

На езерото на безкрая.

Обичах те, но ти ме използваше и аз ти обърнах гръб,

Великата ти гордост е накърнена, а ти не би го преглътнал.

Търсиш ме и искаш да се върна при теб;

Ревнуваш ме от другите - играеш ролята си на жестоко наранен.

Ала аз не бих ти позволила да ме изиграеш!

Йо-хо хо! - подиграваш ми се?! Същевременно,

Като мислиш, че ще ти простя за изневярата.

Остави се да те победя във собствената ти игра!

Виждаш, че (ме) губиш и не можеш да си го простиш, защото винаги си побеждавал.

 

 

 

© Силвия Герджикова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??