21.01.2007 г., 14:24 ч.
Твърде
Твърде съм млад, за да гледам назад,
твърде съм стар да избирам посоки,
твърде пиян, че в приказен град
да те спасявам от кули високи.
Твърде съм слаб да имам деца,
твърде съм силен, за да заплача,
твърде друсан, че да летя
и да те търся във небесата.
Твърде дълго живях на ръба,
твърде малко уроци научих,
твърде глупав бях да прозра,
че просто на любов не случих.
твърде съм стар да избирам посоки,
твърде пиян, че в приказен град
да те спасявам от кули високи.
Твърде съм слаб да имам деца,
твърде съм силен, за да заплача,
твърде друсан, че да летя
и да те търся във небесата.
Твърде дълго живях на ръба,
твърде малко уроци научих,
твърде глупав бях да прозра,
че просто на любов не случих.
© Николай Драгиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"краткото"...идва самО,отвътре навън...
-
Аз също харесвам кратките форми,но засега не мога да се похваля с удовлетвореност в опитите си...
-
Да,така е...затова предпочитам кратките форми поезия...повече тишина...като хайкуто,истинското...
-
Принципно е така,но понякога емоциите са прекалено силни,за да бъдат канализирани максимално добре...Случвало ми се е да напиша нещо,което да не е 100% покриващо замисъла ми и въпреки това да не мога да го променя(или пък се е получило нещо ново,което побеждава Момента)...
-
е,разбира се,трябва да си служим с думите,нали затова сме тук,но трябва да са(сме) максимално точни...
-
Това са думите!!!
Тя е Права... -
Ники,тя е права...
-
Прав си Георги...много прав.
-
да,Ники,доста неща отпадат тогава...всичко...тогава е ПОЕЗИЯТА
-
Тогава трябва да променя и още нещо и да стане:
"Твърде дълго живях на ръба,
твърде кратко запазих се нов,
твърде глупав бях да позра
че,просто не се случих Любов." -
че,просто не се случих Любов
-
"...че просто Любов не ме случи."
-
не,само Любовта може да случва..както трябва...(без нас)...
-
Значи правилния вариант е:"Че на любов не случих да ме случи"
-
любовта ни "случва",а не ние,на нея,Ники...
-
Права си Ирина,
Точно за това съм противопоставил крайностите...Всичко е между тях! -
Няма твърде млади, твърде стари, твърде слаби или силни хора... Няма изцяло черно или чисто бяло. Всичко се прелива в безбройните нюанси между тях.
Поздравления за стиха ти. Хареса ми. Усмивки... -
Ей, мъж! Достатъчно млад си за любов и за творчество, а от пиенето и дрогата бягай надалеч, защото те не прощават!!!
-
Хубаво!
-
...но си и твърде добър в писането. А любовта ще ти се случи, бъди сигурен. Поздрав!!!
-
любовта, Ники, просто се случва, не "не случих" ще ти се случи, няма да те подмине.
-
Хареса ми, много! А любовта, тя е част от душите ни. Не може да "случим" или не на любов. Можем само да я раздаваме и тогава сме щастливи, или да позволим да ни обичат, но това не е истинското щастие...
-
"Твърде дълго живях на ръба,
твърде малко уроци научих,
твърде глупав бях да прозра,
че просто на любов не случих."
Никога не е късно,дори и за една любов!Поздрави! -
За нищо не е късно!!!
Хубаво откровение, поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
