Твърде късно
И стана твърде тъмно да прогледна,
и твърде късно за да те забравя.
Ако във пепелта не се намерим
от огъня какво ли е останало?
Във стаята стените се стесняват
в извивките на дим от две цигари.
Един от нас се мисли за виновен,
а другият не може да прощава.
Аз още търся погледа ти мътен,
ти още гледаш в себе си, обаче.
И въпреки, че нежно те прегръщам
ужасно ме боли. И ми се плаче.
И въпреки, че силно ме прегръщаш
отдавна си напуснал любовта ни.
Лежиш до мен.
Но колко съм ти чужда!
И колко много искаш да ме няма!
Нелепи са безсилните прегръдки
и въздухът е целият на рани.
Сега е твърде рано да си тръгнеш.
Сега е твърде късно да остана..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
