И стана твърде тъмно да прогледна,
и твърде късно за да те забравя.
Ако във пепелта не се намерим
от огъня какво ли е останало?
Във стаята стените се стесняват
в извивките на дим от две цигари.
Един от нас се мисли за виновен,
а другият не може да прощава.
Аз още търся погледа ти мътен,
ти още гледаш в себе си, обаче.
И въпреки, че нежно те прегръщам
ужасно ме боли. И ми се плаче. ...