14.04.2025 г., 15:38  

Твърде късно за нас

435 2 2

вдъхновенот от "Time" by Hans Zimmer ("Inception")

 

 

Между нас рушат се стени,

и на мястото на всяка разрушена

се издигат нови две.

А сърцето ми кърви, кърви, не спира

да излива мъката си от това,

че те намерих, а си все така далеч.

 

 

В тишината между нас

се стаяват толкова неизречени думи.

Да искам и да не мога да те имам —

всеки ден,

без да се ограничавам от време, място, задължения,

защото го искам,

твърде много го искам.

 

 

Да бъдеш мой, а ти не си.

И никога няма да бъдеш.

Не трябва да чакам,

не трябва да искам, да те желая,

да бъда твоя, да те държа за ръка,

защото не е подходящото време,

не си узрял за това,

не си готов,

и не го искаш така, както го искам аз.

 

 

И нищо не може да промени факта,

че се срещнахме в неподходящото време.

Аз те обичам —

и може би знаеш това.

Но никога няма да го изрека.

 

 

Сбогом, любими.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elissa Hess Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Удоволствие бе за мен в авторското ти поле да срещна още един тукашен, освен Безжичния, ерудит по любовните трепетни, ускоряващи дъха, понякога раздиращи сърцето и... ехей колко още неизразими с думи чувства. Ерудитът, съветник твой, се е раздала и майчински, и от сърце. За разлика от другия ерудит с прилични, в протокола на словесната естетика, думи. А същественото като коментар по творбата ти, би било, уважаема, devisil - Elissa, че поетичните творби е добре, освен в мерена реч /ритъм/, хубави метафори, драматизъм, еуфория... да се представят с думи, които поне от време навреме да се римуват. Драмата, че е трудно да "признаеш" пръв любовта /си/ е поетично дъвкана ехей-ехей от... Поетичното откритие при теб е, че вместо признание зачеркваш чувствата със "сбогом". Добре, но мен ми липсват рими... Дерзай!
  • Хммм... той не е готов, ти го обичаш уж, но вместо това казваш ,,сбогом,,?! Това ли е любовта днес? Ами, кажи му де. Какво те спира? Значи.. ти е по-лесно да кажеш ,,сбогом,, а да скриеш ,,обичам,, така ли? Ха-ха! Мислиш, че ,,сбогом,, боли по-малко от ,,обичам,,?! Блазе ти. Че още не знаеш колко ги боли от любовта тези, като теб, които не искат да кажат ,,обичам,, но с лека ръка казват ,,сбогом,, Ле-леее, не, не искаш да знаеш колко! Това ще бъде като филм, който толкова ти е харесал, че ти се иска да не беше го гледала, за да можеш да го гледаш пак. Но... вече си го гледала ии... агонията е пълна! Иди и му кажи. Любовта не е тази, която да се крие, а сбогом-то ти. Ако имаш себе си, няма от какво да те е страх. Ако се нямаш, обаче-продължавай да си пишеш ,,сбогом,, в една тетрадка, то ще ее.... като ,,обичам те,, за теб. Щото, егото ти го пише. А където има его, любовта бяга с 300000. Понимаеш?

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...