И всичко пропиляно -
да се завърнеш в малкия парк,
там, в сърцето студено
и да получиш светлината пак.
Вече е затрупано с листа,
там отдолу, дълбоко в мен е мрак.
Под тях няма нищо,
освен надигащия се страх.

Но твърде много думи се трупат,
когато искаш да опишеш огъня в мен.
И твърде много болка изгаря,
когато разровиш вътре с ръжен.

И всичко пропиляно -
да превърнеш илюзиите в стих.
Сега, когато и те си отиват,
отново от дълбокото идваш ти.
Вече съм изтощен от времето,
когато в рани ме прониза с очи.
И сякаш съдбата те връща,
но не надигай глава, а млъкни.

Но твърде много думи се трупат,
когато искаш да опишеш огъня в мен.
И твърде много болка изгаря,
когато разровиш вътре с ръжен.

Не говори, нямам нужда от мислите ти.
(изречени с презрение на глас)
Не говори, изтощен съм от историята.
(която винаги е между нас)
Не говори, нямам нужда от мнението ти.
(за мен вече няма значение)
Думите губят вниманието на хората.
(които лесно губят търпение)

Но твърде много думи се трупат,
когато искаш да опишеш огъня в мен.
И твърде много болка изгаря,
когато разровиш вътре с ръжен.