Твърде мъртъв си за да умреш
Сякаш всичко бе свършило,
сякаш света се беше предал!
Сякаш стеблото на живота се бе скършило,
сякаш рицаря на доброто беше умрял!
...
Помислих си, че това е края,
помислих колко близо е бил през цялото време.
Помислих, че реалността най-сетне ще се слее с рая,
помислих си, че справедливостта е уморена или просто дреме.
...
Усмихвах се, когато жадно вдишвах отровния дим,
усмихвах се, докато гледах през непрогледния мрак.
Усмихвах се при мисълта, че скоро всички ще заспим,
усмихвах се пред образа на човек във черен фраг.
...
Залитах от липсата на кислород,
залитах там, където света с отвъдното се слива.
Залитах, а пред мен стоеше Господ Бог,
залитах и чувствах се щастлива.
...
Попаднах там, където в мисли можеш да осъмнеш,
попаднах загубила разсъдък, гърчеща се като глист.
Попаднах в света, от който знаеш, че не можеш да се върнеш,
попаднах на място, където важното е да си оптимист.
...
Затворих очи, защото гледката бе непонисима,
затворих уста, защото думите бяха излишни.
Затворих страницата, но злото все още бе във сила,
затворих вратите към мечтите предишни.
...
Сега пред мен се вижда само мрак,
сега върху душата ми се стели надпис "брак".
Сега изкачвах неуморно стълбите към прага,
сега очаквах срещата с човек-облякал фрага.
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмо Всички права запазени
