Твърде още млад съм да разбирам
всичките неписани човешки правила.
Болезнено млад съм, все още събирам
мебели за своята необзаведена душа.
Неприлично млад съм, чувам, още.
Нямал съм възможност и наличност
да си избера килимче, маса, столче…
интериор за моята новородена личност.
Прости ми, че греша. Не е нарочно.
Така се справят новобранците в живота -
опознават праведно, добро, порочно…
докато намерят собствената си посока.
За първи път живея, вероятно и последен.
Научавам нещо с всяка земна обиколка -
например, че съм твърде още беден…
и че млад съм, млад съм аз до болка…
© Stillaghxul Всички права запазени