Твърде още млад съм

Твърде още млад съм да разбирам

всичките неписани човешки правила.

Болезнено млад съм, все още събирам

мебели за своята необзаведена душа.

Неприлично млад съм, чувам, още.

Нямал съм възможност и наличност 

да си избера килимче, маса, столче…

интериор за моята новородена личност.

Прости ми, че греша. Не е нарочно.

Така се справят новобранците в живота -

опознават праведно, добро, порочно…

докато намерят собствената си посока.

За първи път живея, вероятно и последен.

Научавам нещо с всяка земна обиколка -

например, че съм твърде още беден…

и че млад съм, млад съм аз до болка…