Твърде рано
В тоя ден, когато ще отключа
последната врата пред мен.
Ще коленича, бели членове ще сключа,
и за първи път... ще бъда победен...
Ще бъда много мъртъв, в тясна дупка,
в черната земя ще ме зарият.
Навярно от безгласна мъка,
родителите ми ще се и пропият.
Ще се обгърнат в свойта скръб телесна,
а времето ще кашля запъхтяно.
И аз от този свят ще тръгна,
нищо, че е било твърде рано...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стела Всички права запазени
Това че съм написала такъв стих, не значи, че ще си режа вените. Просто ми е било такова настроението. 