Тя...
Когато се погледна в огледалото,
разбирам, че отсреща тя е още по-самотна.
Устните, в усмивка тъжна изкривени,
а клепачите са натежали от очакване.
Боядисаните ù коси са вплели мъката,
задушавала я толкова лета.
Ръцете ù отпуснати във скута,
претръпнали да чакат принца на нощта.
Сега притихнала е в самотата,
помъдряла в собствената си тъга.
Непрестанно взира се в далечината,
носеща ù дългоочаквана искра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
