10 мая 2009 г., 21:53

Тя... 

  Поэзия
525 0 5

Когато се погледна в огледалото,

разбирам, че отсреща тя е още по-самотна.

Устните, в усмивка тъжна изкривени,

а клепачите са натежали от очакване.

 

Боядисаните ù коси са вплели мъката,

задушавала я толкова лета.

Ръцете ù отпуснати във скута,

претръпнали да чакат принца на нощта.

 

Сега притихнала е в самотата,

помъдряла в собствената си тъга.

Непрестанно взира се в далечината,

носеща ù дългоочаквана искра.

 

 

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??