Тя...
Когато се погледна в огледалото,
разбирам, че отсреща тя е още по-самотна.
Устните, в усмивка тъжна изкривени,
а клепачите са натежали от очакване.
Боядисаните ù коси са вплели мъката,
задушавала я толкова лета.
Ръцете ù отпуснати във скута,
претръпнали да чакат принца на нощта.
Сега притихнала е в самотата,
помъдряла в собствената си тъга.
Непрестанно взира се в далечината,
носеща ù дългоочаквана искра.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados
