Тя...
Когато денят си отива,
в залез настъпва тишина
и гола, като боса самодива,
пристъпва по росните капки - нощта.
Тя носи в себе си толкова много тъга...
Сълза с вкус на отрова...
Това е нощта!
Тъмна, зловеща и нежна,
събира от всичко в себе си тя...
Да, това е нощта!
Спомени нежни припомня
с романтичния си лек аромат.
И нейде в сърцето си знаеш, че
споменът, още познат, кара кръвта ти
млада да пари и буйства и
с неумора да припомня това,
което сам се стараеш да забравиш толкоз лета.
Но нощта не забравя - тя помни
всичко случващо се по света.
И не опитвай да скриеш от нея,
тя вижда всичко сама...
Защото все пак наречена е тя - Нощта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Грета Христова Всички права запазени
