Когато денят си отива,
в залез настъпва тишина
и гола, като боса самодива,
пристъпва по росните капки - нощта.
Тя носи в себе си толкова много тъга...
Сълза с вкус на отрова...
Това е нощта!
Тъмна, зловеща и нежна,
събира от всичко в себе си тя...
Да, това е нощта!
Спомени нежни припомня
с романтичния си лек аромат. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация