Apr 14, 2008, 5:50 PM

Тя... 

  Poetry » Other
978 0 4

 Когато денят си отива,

в залез настъпва тишина

и гола, като боса самодива,

пристъпва по росните капки - нощта.

Тя носи в себе си толкова много тъга...

Сълза с вкус на отрова...

Това е нощта!

Тъмна, зловеща и нежна,

събира от всичко в себе си тя...

Да, това е нощта!

Спомени нежни припомня

с романтичния си лек аромат.

И нейде в сърцето си знаеш, че

споменът, още познат, кара кръвта ти

млада да пари и буйства и

с неумора да припомня това,

което сам се стараеш да забравиш толкоз лета.

Но нощта не забравя - тя помни

всичко случващо се по света.

И не опитвай да скриеш от нея,

тя вижда всичко сама...

Защото все пак наречена е тя - Нощта!!!

© Грета Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??