11.03.2008 г., 8:29

Тя

703 1 0



Тиха празна стая,
в облаците пак витая...

Виждам силуета на момиче,
танцуващо със звездите.
Лицето й - бяло като сняг,
цветя никнат след нейния бяг.
Ръцете й са пълни с топлина,
от нея блести сияйна красота.

В очите й - сълзи,
а в сълзите й - парещи мечти.
Сърцето я боли,
че разумът диктува й: "Почакай, спри!"
А тя... лети ли, лети...
Не желае да върви!

Тя мълчи,
а иска да крeщи!
Тишината я убива
и само музиката тъгата й скрива.

Тя копнее и желае
някой пак да я омае.
Някой, който вече няма,
а може би винаги е бил една измама...

Мислите й отново се разливат,
а сетивата й изстиват.
Лицето й уморено, вече не сияе,
а Самотата образа й мъчително чертае.

От момичето остана само пепел сива,
последната следа от една прекрасна самодива,
от нежен огън, който спря да гори,
загубил своите надежди и мечти.

Но тези последни следи,
вятърът разпръсна из нашите Земи.
И от нея вече спомен няма,
сякаш потънала е в забравена дълбока яма.

Облаците се разпръскват бавно.
Тихо е още в стаята, и празно.
Но в ръцете си усещам, че държа
прашинка от пепелта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепел от Рози Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...